запрещаване

Речник на българския език

запреща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • запрещавъне
  • заприщаване
  • заприщавъне
  • зъпрещаване
  • зъпрещавъне
  • зъприщаване
  • зъприщавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ре-ща-ва-не
членувано зап-ре-ща-ва-не-то
мн.ч. зап-ре-ща-ва-ния
членувано зап-ре-ща-ва-ни-я-та