запращяване

Речник на българския език

запращяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запраштъване
  • запраштяване
  • запращъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ра-щя-ва-не
членувано зап-ра-щя-ва-не-то
мн.ч. зап-ра-щя-ва-ния
членувано зап-ра-щя-ва-ни-я-та