запотен

Речник на българския език

1. запотен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-по-тен
непълен член за-по-те-ния
пълен член за-по-те-ни-ят
ж. р. за-по-те-на
членувано за-по-те-на-та
ср. р. за-по-те-но
членувано за-по-те-но-то
мн. ч. за-по-те-ни
членувано за-по-те-ни-те

2. запотен — мин. страд. прич. м. р.

запотен е производна форма на запотя се (мин. страд. прич. м. р.).