запойка

Речник на българския език

запо̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запо̀йки, ж.
1. Заваряване.
2. Мястото, където две части са съединени чрез запояване.

Грешни изписвания (3)

  • запойкъ
  • зъпойка
  • зъпойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пой-ка
членувано за-пой-ка-та
мн.ч. за-пой-ки
членувано за-пой-ки-те
звателна форма