заповедница

Речник на българския език

заповѐдница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заповѐдници, ж. Жена заповедник.

Грешни изписвания (15)

  • заповеднеца
  • заповеднецъ
  • заповедницъ
  • запуведнеца
  • запуведнецъ
  • запуведница
  • запуведницъ
  • зъповеднеца
  • зъповеднецъ
  • зъповедница
  • зъповедницъ
  • зъпуведнеца
  • зъпуведнецъ
  • зъпуведница
  • зъпуведницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-по-вед-ни-ца
членувано за-по-вед-ни-ца-та
мн.ч. за-по-вед-ни-ци
членувано за-по-вед-ни-ци-те
звателна форма