запланиране

Речник на българския език

запланиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ла-ни-ра-не
членувано зап-ла-ни-ра-не-то
мн.ч. зап-ла-ни-ра-ния
членувано зап-ла-ни-ра-ни-я-та