запламтяване

Речник на българския език

запламтяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • запламтъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-лам-тя-ва-не
членувано зап-лам-тя-ва-не-то
мн.ч. зап-лам-тя-ва-ния
членувано зап-лам-тя-ва-ни-я-та