записка

Речник на българския език

1. за̀писка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. за̀писки, ж.
1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде.
2. Само мн. Записани наблюдения, впечатления, данни, разсъждения като основа за изложение. Всяка вечер си водя записки за посетените места.
3. Писмени бележки при слушане на лекция и под.
Докладна записка. — Административно оформен документ с изложение или обяснение по даден въпрос. Пуснах докладна записка, но няма мнение по нея.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • запеска
  • запескъ
  • запискъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пис-ка
членувано за-пис-ка-та
мн.ч. за-пис-ки
членувано за-пис-ки-те
звателна форма

2. записка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

записка е производна форма на запискам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. записка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

записка е производна форма на запискам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. записка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

записка е производна форма на запискам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).