запис

Речник на българския език

за̀пис — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. за̀писи, (два) за̀писа, м.
1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по селата.
2. Запечатана на грамофонна плоча, на магнетофонна или филмова лента музика, филм и под. Имам записи на народна музика. Правя запис по време на концерт.
3. Документ за привеждане на пари по пощата. Получих пари с пощенски запис.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • запес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пис
непълен член за-пи-са
пълен член за-пи-сът
мн.ч. за-пи-си
членувано за-пи-си-те
бройна форма за-пи-са
звателна форма —

Връзки