заобляне

Речник на българския език

зао̀бляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зъобляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-об-ля-не
членувано за-об-ля-не-то
мн.ч. за-об-ля-ния
членувано за-об-ля-ни-я-та