занаятчийство

Речник на българския език

занаятчѝйство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Практикуване на занаят.

Грешни изписвания (7)

  • занаятчийству
  • занъятчийство
  • занъятчийству
  • зънаятчийство
  • зънаятчийству
  • зънъятчийство
  • зънъятчийству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-на-ят-чийс-т-во
членувано за-на-ят-чийс-т-во-то
мн.ч. за-на-ят-чийс-т-ва
членувано за-на-ят-чийс-т-ва-та