занаятчийски

Речник на българския език

занаятчѝйски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

занаятчѝйска, занаятчѝйско, мн. занаятчѝйски, прил.
1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение.
2. Който се отнася до занаят. Занаятчийска работа.

Грешни изписвания (3)

  • занъятчийски
  • зънаятчийски
  • зънъятчийски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-на-ят-чийс-ки
непълен член за-на-ят-чийс-кия
пълен член за-на-ят-чийс-ки-ят
ж. р. за-на-ят-чийс-ка
членувано за-на-ят-чийс-ка-та
ср. р. за-на-ят-чийс-ко
членувано за-на-ят-чийс-ко-то
мн. ч. за-на-ят-чийс-ки
членувано за-на-ят-чийс-ки-те