замъчен

Речник на българския език

1. замъ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • замъчин
  • зъмъчен
  • зъмъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-мъ-чен
непълен член за-мъч-ния
пълен член за-мъч-ни-ят
ж. р. за-мъч-на
членувано за-мъч-на-та
ср. р. за-мъч-но
членувано за-мъч-но-то
мн. ч. за-мъч-ни
членувано за-мъч-ни-те

2. замъчен — мин. страд. прич. м. р.

замъчен е производна форма на замъча (мин. страд. прич. м. р.).