замечтаване

Речник на българския език

замечта̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • замечтавани
  • замечтавъне
  • замечтавъни
  • замичтаване
  • замичтавани
  • замичтавъне
  • замичтавъни
  • зъмечтаване
  • зъмечтавани
  • зъмечтавъне
  • зъмечтавъни
  • зъмичтаване
  • зъмичтавани
  • зъмичтавъне
  • зъмичтавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-меч-та-ва-не
членувано за-меч-та-ва-не-то
мн.ч. за-меч-та-ва-ния
членувано за-меч-та-ва-ни-я-та