залъче

Речник на българския език

залъче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лъ-че
членувано за-лъ-че-то
мн.ч. за-лъ-че-та
членувано за-лъ-че-та-та