залепен

Речник на българския език

1. залепѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • залипен
  • зълепен
  • зълипен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ле-пен
непълен член за-ле-пе-ния
пълен член за-ле-пе-ни-ят
ж. р. за-ле-пе-на
членувано за-ле-пе-на-та
ср. р. за-ле-пе-но
членувано за-ле-пе-но-то
мн. ч. за-ле-пе-ни
членувано за-ле-пе-ни-те

2. залепен — мин. страд. прич. м. р.

залепен е производна форма на залепя (мин. страд. прич. м. р.).