залежал

Речник на българския език

1. залежа̀л прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • залижал
  • зълежал
  • зълижал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ле-жал
непълен член за-ле-жа-лия
пълен член за-ле-жа-ли-ят
ж. р. за-ле-жа-ла
членувано за-ле-жа-ла-та
ср. р. за-ле-жа-ло
членувано за-ле-жа-ло-то
мн. ч. за-ле-жа-ли
членувано за-ле-жа-ли-те

2. залежал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залежал е производна форма на залежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. залежал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залежал е производна форма на залежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. залежал — мин. деят. св. прич. м. р.

залежал е производна форма на залежа (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. залежал — мин. деят. несв. прич. м. р.

залежал е производна форма на залежа (мин. деят. несв. прич. м. р.).