зала

Речник на българския език

за̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. за̀ли, ж.
1. Голямо помещение за събрание, кино, за прием, за чакане и т. н. Конгресна зала. Изложбена зала. Операционна зала.
2. Хората в една зала. Залата ръкопляскаше.

Грешни изписвания (1)

  • залъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ла
членувано за-ла-та
мн.ч. за-ли
членувано за-ли-те
звателна форма