закънтя

Речник на българския език

закънтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • закантйа
  • закантйъ
  • закънтйа
  • закънтйъ
  • зъкантйа
  • зъкантйъ
  • зъкънтйа
  • зъкънтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-кън-тя за-кън-тим
2 лице за-кън-тиш за-кън-ти-те
3 лице за-кън-ти за-кън-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-кън-тях за-кън-тях-ме
2 лице за-кън-тя за-кън-тях-те
3 лице за-кън-тя за-кън-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-кън-тях за-кън-тях-ме
2 лице за-кън-те-ше за-кън-тях-те
3 лице за-кън-те-ше за-кън-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице закънтял е закънтяла е закънтяло е закънтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закънтял бях закънтяла бях закънтяло бяхме закънтели
2 лице беше закънтял беше закънтяла беше закънтяло бяхте закънтели
3 лице беше закънтял беше закънтяла беше закънтяло бяха закънтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закънтя ще закънтим
2 лице ще закънтиш ще закънтите
3 лице ще закънти ще закънтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закънтял ще съм закънтяла ще съм закънтяло ще сме закънтели
2 лице ще си закънтял ще си закънтяла ще си закънтяло ще сте закънтели
3 лице ще е закънтял ще е закънтяла ще е закънтяло ще са закънтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закънтя щяхме да закънтим
2 лице щеше да закънтиш щяхте да закънтите
3 лице щеше да закънти щяха да закънтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закънтял щях да съм закънтяла щях да съм закънтяло щяхме да сме закънтели
2 лице щеше да си закънтял щеше да си закънтяла щеше да си закънтяло щяхте да сте закънтели
3 лице щеше да е закънтял щеше да е закънтяла щеше да е закънтяло щяха да са закънтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закънтял съм закънтяла съм закънтяло съм закънтели сме
2 лице закънтял си закънтяла си закънтяло си закънтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закънтял била съм закънтяла било съм закънтяло били сме закънтели
2 лице бил си закънтял била си закънтяла било си закънтяло били сте закънтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закънтя щяла съм да закънтя щяло съм да закънтя щели сме да закънтим
2 лице щял си да закънтиш щяла си да закънтиш щяло си да закънтиш щели сте да закънтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закънтял щяла съм да съм закънтяла щяло съм да съм закънтяло щели сме да сме закънтели
2 лице щял си да си закънтял щяла си да си закънтяла щяло си да си закънтяло щели сте да сте закънтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закънтял бих закънтяла бих закънтяло бихме закънтели
2 лице би закънтял би закънтяла би закънтяло бихте закънтели
3 лице би закънтял би закънтяла би закънтяло биха закънтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-кън-ти за-кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кън-тял
непълен член за-кън-те-лия
пълен член за-кън-те-ли-ят
женски род за-кън-тя-ла
членувано за-кън-тя-ла-та
среден род за-кън-тя-ло
членувано за-кън-тя-ло-то
множествено число за-кън-те-ли
членувано за-кън-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кън-тял
женски род за-кън-тя-ла
среден род за-кън-тя-ло
множествено число за-кън-те-ли