закънтели

Речник на българския език

1. закънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

закънтели е производна форма на закънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закънтели е производна форма на закънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. закънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закънтели е производна форма на закънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. закънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

закънтели е производна форма на закънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).