закучване

Речник на българския език

заку̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • закучвани
  • закучвъне
  • закучвъни
  • зъкучване
  • зъкучвани
  • зъкучвъне
  • зъкучвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-куч-ва-не
членувано за-куч-ва-не-то
мн.ч. за-куч-ва-ния
членувано за-куч-ва-ни-я-та