закопчаване

Речник на българския език

закопча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • закопчавани
  • закопчавъне
  • закопчавъни
  • закупчаване
  • закупчавани
  • закупчавъне
  • закупчавъни
  • зъкопчаване
  • зъкопчавани
  • зъкопчавъне
  • зъкопчавъни
  • зъкупчаване
  • зъкупчавани
  • зъкупчавъне
  • зъкупчавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-коп-ча-ва-не
членувано за-коп-ча-ва-не-то
мн.ч. за-коп-ча-ва-ния
членувано за-коп-ча-ва-ни-я-та