законолюбив

Речник на българския език

законолюбив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • законолюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ко-но-лю-бив
непълен член за-ко-но-лю-би-вия
пълен член за-ко-но-лю-би-ви-ят
ж. р. за-ко-но-лю-би-ва
членувано за-ко-но-лю-би-ва-та
ср. р. за-ко-но-лю-би-во
членувано за-ко-но-лю-би-во-то
мн. ч. за-ко-но-лю-би-ви
членувано за-ко-но-лю-би-ви-те