законодателен

Речник на българския език

законода̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

законода̀телна, законода̀телно, мн. законода̀телни, прил. Който се отнася до законодателство. Законодателен орган.

Грешни изписвания (31)

  • законодателин
  • законодатилен
  • законодатилин
  • законудателен
  • законудателин
  • законудатилен
  • законудатилин
  • закунодателен
  • закунодателин
  • закунодатилен
  • закунодатилин
  • закунудателен
  • закунудателин
  • закунудатилен
  • закунудатилин
  • зъконодателен
  • зъконодателин
  • зъконодатилен
  • зъконодатилин
  • зъконудателен
  • зъконудателин
  • зъконудатилен
  • зъконудатилин
  • зъкунодателен
  • зъкунодателин
  • зъкунодатилен
  • зъкунодатилин
  • зъкунудателен
  • зъкунудателин
  • зъкунудатилен
  • зъкунудатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ко-но-да-те-лен
непълен член за-ко-но-да-тел-ния
пълен член за-ко-но-да-тел-ни-ят
ж. р. за-ко-но-да-тел-на
членувано за-ко-но-да-тел-на-та
ср. р. за-ко-но-да-тел-но
членувано за-ко-но-да-тел-но-то
мн. ч. за-ко-но-да-тел-ни
членувано за-ко-но-да-тел-ни-те