заключалка

Речник на българския език

заключа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заключа̀лки, ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.

Грешни изписвания (11)

  • заклйочалка
  • заклйочалкъ
  • заклйучалка
  • заклйучалкъ
  • заключалкъ
  • зъклйочалка
  • зъклйочалкъ
  • зъклйучалка
  • зъклйучалкъ
  • зъключалка
  • зъключалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-лю-чал-ка
членувано зак-лю-чал-ка-та
мн.ч. зак-лю-чал-ки
членувано зак-лю-чал-ки-те
звателна форма