закана

Речник на българския език

зака̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зака̀ни, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.

Грешни изписвания (3)

  • заканъ
  • зъкана
  • зъканъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ка-на
членувано за-ка-на-та
мн.ч. за-ка-ни
членувано за-ка-ни-те
звателна форма