заиграване

Речник на българския език

заигра̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • заеграване
  • заегравани
  • заегравъне
  • заегравъни
  • заигравани
  • заигравъне
  • заигравъни
  • зъеграване
  • зъегравани
  • зъегравъне
  • зъегравъни
  • зъиграване
  • зъигравани
  • зъигравъне
  • зъигравъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-иг-ра-ва-не
членувано за-иг-ра-ва-не-то
мн.ч. за-иг-ра-ва-ния
членувано за-иг-ра-ва-ни-я-та