зазубрен

Речник на българския език

1. зазу̀брен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • зазубрин
  • зъзубрен
  • зъзубрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-зуб-рен
непълен член за-зуб-ре-ния
пълен член за-зуб-ре-ни-ят
ж. р. за-зуб-ре-на
членувано за-зуб-ре-на-та
ср. р. за-зуб-ре-но
членувано за-зуб-ре-но-то
мн. ч. за-зуб-ре-ни
членувано за-зуб-ре-ни-те

2. зазубрен — мин. страд. прич. м. р.

зазубрен е производна форма на зазубря (мин. страд. прич. м. р.).