заемен

Речник на българския език

заѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заѐмна, заѐмно, мн. заѐмни, прил.
1. Спец. Който се отнася до заем.
2. Който може да се заеме. Заемен капитал.
3. Който е свързан със заемане на книги от библиотека. Заемна служба. Служба и помещение в библиотека за раздаване на книги на читатели. Заемната служба работи от 8 часа̀.

Грешни изписвания (3)

  • заемин
  • зъемен
  • зъемин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-е-мен
непълен член за-ем-ния
пълен член за-ем-ни-ят
ж. р. за-ем-на
членувано за-ем-на-та
ср. р. за-ем-но
членувано за-ем-но-то
мн. ч. за-ем-ни
членувано за-ем-ни-те