заемане

Речник на българския език

заѐмане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • заемани
  • заемъне
  • заемъни
  • зъемане
  • зъемани
  • зъемъне
  • зъемъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-е-ма-не
членувано за-е-ма-не-то
мн.ч. за-е-ма-ния
членувано за-е-ма-ни-я-та