заем

Речник на българския език

за̀ем съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. за̀еми, (два) за̀ема, м.
1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане.
2. Кредит от банка. Безлихвен заем.

Грешни изписвания (1)

  • заим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ем
непълен член за-е-ма
пълен член за-е-мът
мн.ч. за-е-ми
членувано за-е-ми-те
бройна форма за-е-ма
звателна форма