заекване

Речник на българския език

заѐкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. Разстройство в плавността на протичане на речта. Ритмичната последователност в изговарянето на звуци, срички или думи се нарушава чрез удължаване на определени звуци, повторение на срички, паузи.

Грешни изписвания (7)

  • заеквани
  • заеквъне
  • заеквъни
  • зъекване
  • зъеквани
  • зъеквъне
  • зъеквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ек-ва-не
членувано за-ек-ва-не-то
мн.ч. за-ек-ва-ния
членувано за-ек-ва-ни-я-та