задушница

Речник на българския език

заду̀шница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заду̀шници, ж. В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища.
Наял се като попско дете на задушница. — Наял се до насита.

Грешни изписвания (7)

  • задушнеца
  • задушнецъ
  • задушницъ
  • зъдушнеца
  • зъдушнецъ
  • зъдушница
  • зъдушницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-душ-ни-ца
членувано за-душ-ни-ца-та
мн.ч. за-душ-ни-ци
членувано за-душ-ни-ци-те
звателна форма