задгранѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
задгранѝчна, задгранѝчно, мн. задгранѝчни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- задграничин
- задгръничен
- задгръничин
- зъдграничен
- зъдграничин
- зъдгръничен
- зъдгръничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | зад-г-ра-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | зад-г-ра-нич-ния | ||
| пълен член | зад-г-ра-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | зад-г-ра-нич-на | ||
| членувано | зад-г-ра-нич-на-та | ||
| ср. р. | зад-г-ра-нич-но | ||
| членувано | зад-г-ра-нич-но-то | ||
| мн. ч. | зад-г-ра-нич-ни | ||
| членувано | зад-г-ра-нич-ни-те | ||