загърмя

Речник на българския език

загърмя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

загърмѝш, мин. св. загърмя̀х, мин. прич. загърмя̀л, св.вж. загърмявам.

Грешни изписвания (8)

  • загармйа
  • загармйъ
  • загърмйа
  • загърмйъ
  • зъгармйа
  • зъгармйъ
  • зъгърмйа
  • зъгърмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-гър-мя за-гър-мим
2 лице за-гър-миш за-гър-ми-те
3 лице за-гър-ми за-гър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-гър-мях за-гър-мях-ме
2 лице за-гър-мя за-гър-мях-те
3 лице за-гър-мя за-гър-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-гър-мях за-гър-мях-ме
2 лице за-гър-ме-ше за-гър-мях-те
3 лице за-гър-ме-ше за-гър-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице загърмял съм загърмяла съм загърмяло съм загърмели сме
2 лице загърмял си загърмяла си загърмяло си загърмели сте
3 лице загърмял е загърмяла е загърмяло е загърмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях загърмял бях загърмяла бях загърмяло бяхме загърмели
2 лице беше загърмял беше загърмяла беше загърмяло бяхте загърмели
3 лице беше загърмял беше загърмяла беше загърмяло бяха загърмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще загърмя ще загърмим
2 лице ще загърмиш ще загърмите
3 лице ще загърми ще загърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм загърмял ще съм загърмяла ще съм загърмяло ще сме загърмели
2 лице ще си загърмял ще си загърмяла ще си загърмяло ще сте загърмели
3 лице ще е загърмял ще е загърмяла ще е загърмяло ще са загърмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да загърмя щяхме да загърмим
2 лице щеше да загърмиш щяхте да загърмите
3 лице щеше да загърми щяха да загърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм загърмял щях да съм загърмяла щях да съм загърмяло щяхме да сме загърмели
2 лице щеше да си загърмял щеше да си загърмяла щеше да си загърмяло щяхте да сте загърмели
3 лице щеше да е загърмял щеше да е загърмяла щеше да е загърмяло щяха да са загърмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице загърмял съм загърмяла съм загърмяло съм загърмели сме
2 лице загърмял си загърмяла си загърмяло си загърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице загърмял съм загърмяла съм загърмяло съм загърмели сме
2 лице загърмял си загърмяла си загърмяло си загърмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм загърмял била съм загърмяла било съм загърмяло били сме загърмели
2 лице бил си загърмял била си загърмяла било си загърмяло били сте загърмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да загърмя щяла съм да загърмя щяло съм да загърмя щели сме да загърмим
2 лице щял си да загърмиш щяла си да загърмиш щяло си да загърмиш щели сте да загърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм загърмял щяла съм да съм загърмяла щяло съм да съм загърмяло щели сме да сме загърмели
2 лице щял си да си загърмял щяла си да си загърмяла щяло си да си загърмяло щели сте да сте загърмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих загърмял бих загърмяла бих загърмяло бихме загърмели
2 лице би загърмял би загърмяла би загърмяло бихте загърмели
3 лице би загърмял би загърмяла би загърмяло биха загърмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-гър-ми за-гър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-гър-мял
непълен член за-гър-ме-лия
пълен член за-гър-ме-ли-ят
женски род за-гър-мя-ла
членувано за-гър-мя-ла-та
среден род за-гър-мя-ло
членувано за-гър-мя-ло-то
множествено число за-гър-ме-ли
членувано за-гър-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-гър-мял
женски род за-гър-мя-ла
среден род за-гър-мя-ло
множествено число за-гър-ме-ли