загърмели

Речник на българския език

1. загърмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

загърмели е производна форма на загърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. загърмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

загърмели е производна форма на загърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. загърмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

загърмели е производна форма на загърмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. загърмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

загърмели е производна форма на загърмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).