заговорничещ

Речник на българския език

1. загово̀рничещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • заговорнечещ
  • заговорнечищ
  • заговорничищ
  • загуворнечещ
  • загуворнечищ
  • загуворничещ
  • загуворничищ
  • зъговорнечещ
  • зъговорнечищ
  • зъговорничещ
  • зъговорничищ
  • зъгуворнечещ
  • зъгуворнечищ
  • зъгуворничещ
  • зъгуворничищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-го-вор-ни-чещ
непълен член за-го-вор-ни-че-щия
пълен член за-го-вор-ни-че-щи-ят
ж. р. за-го-вор-ни-че-ща
членувано за-го-вор-ни-че-ща-та
ср. р. за-го-вор-ни-че-що
членувано за-го-вор-ни-че-що-то
мн. ч. за-го-вор-ни-че-щи
членувано за-го-вор-ни-че-щи-те

2. заговорничещ — сег. деят. прич. м. р.

заговорничещ е производна форма на заговорнича (сег. деят. прич. м. р.).