заговея

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-го-вея	за-го-ве-ем
2 лице	за-го-ве-еш	за-го-ве-е-те
3 лице	за-го-вее	за-го-ве-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-го-вях	за-го-вях-ме
2 лице	за-го-вя	за-го-вях-те
3 лице	за-го-вя	за-го-вя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-го-ве-ех	за-го-ве-ех-ме
2 лице	за-го-ве-е-ше	за-го-ве-ех-те
3 лице	за-го-ве-е-ше	за-го-ве-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заговял съм	заговяла съм	заговяло съм	заговели сме
2 лице	заговял си	заговяла си	заговяло си	заговели сте
3 лице	заговял е	заговяла е	заговяло е	заговели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях заговял	бях заговяла	бях заговяло	бяхме заговели
2 лице	беше заговял	беше заговяла	беше заговяло	бяхте заговели
3 лице	беше заговял	беше заговяла	беше заговяло	бяха заговели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще заговея	ще заговеем
2 лице	ще заговееш	ще заговеете
3 лице	ще заговее	ще заговеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм заговял	ще съм заговяла	ще съм заговяло	ще сме заговели
2 лице	ще си заговял	ще си заговяла	ще си заговяло	ще сте заговели
3 лице	ще е заговял	ще е заговяла	ще е заговяло	ще са заговели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да заговея	щяхме да заговеем
2 лице	щеше да заговееш	щяхте да заговеете
3 лице	щеше да заговее	щяха да заговеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм заговял	щях да съм заговяла	щях да съм заговяло	щяхме да сме заговели
2 лице	щеше да си заговял	щеше да си заговяла	щеше да си заговяло	щяхте да сте заговели
3 лице	щеше да е заговял	щеше да е заговяла	щеше да е заговяло	щяха да са заговели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заговеел съм	заговеела съм	заговеело съм	заговеели сме
2 лице	заговеел си	заговеела си	заговеело си	заговеели сте
3 лице	за-го-ве-ел заговеел е	за-го-ве-е-ла заговеела е	за-го-ве-е-ло заговеело е	за-го-ве-е-ли заговеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заговял съм	заговяла съм	заговяло съм	заговели сме
2 лице	заговял си	заговяла си	заговяло си	заговели сте
3 лице	за-го-вял заговял е	за-го-вя-ла заговяла е	за-го-вя-ло заговяло е	за-го-ве-ли заговели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм заговял	била съм заговяла	било съм заговяло	били сме заговели
2 лице	бил си заговял	била си заговяла	било си заговяло	били сте заговели
3 лице	бил заговял бил е заговял	била заговяла била е заговяла	било заговяло било е заговяло	били заговели били са заговели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да заговея	щяла съм да заговея	щяло съм да заговея	щели сме да заговеем
2 лице	щял си да заговееш	щяла си да заговееш	щяло си да заговееш	щели сте да заговеете
3 лице	щял да заговее щял е да заговее	щяла да заговее щяла е да заговее	щяло да заговее щяло е да заговее	щели да заговеят щели са да заговеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм заговял	щяла съм да съм заговяла	щяло съм да съм заговяло	щели сме да сме заговели
2 лице	щял си да си заговял	щяла си да си заговяла	щяло си да си заговяло	щели сте да сте заговели
3 лице	щял да е заговял щял е да е заговял	щяла да е заговяла щяла е да е заговяла	щяло да е заговяло щяло е да е заговяло	щели да са заговели щели са да са заговели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих заговял	бих заговяла	бих заговяло	бихме заговели
2 лице	би заговял	би заговяла	би заговяло	бихте заговели
3 лице	би заговял	би заговяла	би заговяло	биха заговели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-го-вей	за-го-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-го-вял
		непълен член	за-го-ве-лия
		пълен член	за-го-ве-ли-ят
	женски род		за-го-вя-ла
		членувано	за-го-вя-ла-та
	среден род		за-го-вя-ло
		членувано	за-го-вя-ло-то
множествено число			за-го-ве-ли
		членувано	за-го-ве-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-го-ве-ел
	женски род	за-го-ве-е-ла
	среден род	за-го-ве-е-ло
множествено число		за-го-ве-е-ли