заговя

Речник на българския език

1. заговя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заговя е производна форма на заговея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. заговя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заговя е производна форма на заговея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).