заглавка

Речник на българския език

загла̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. загла̀вки, ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в детски книги.

Грешни изписвания (7)

  • заглавкъ
  • заглафка
  • заглафкъ
  • зъглавка
  • зъглавкъ
  • зъглафка
  • зъглафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. заг-лав-ка
членувано заг-лав-ка-та
мн.ч. заг-лав-ки
членувано заг-лав-ки-те
звателна форма