завтичване

Речник на българския език

завтичване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зафтичване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зав-тич-ва-не
членувано зав-тич-ва-не-то
мн.ч. зав-тич-ва-ния
членувано зав-тич-ва-ни-я-та