заврънтулка

Речник на българския език

заврънтулка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зав-рън-тул-ка
членувано зав-рън-тул-ка-та
мн.ч. зав-рън-тул-ки
членувано зав-рън-тул-ки-те
звателна форма