завръз

Речник на българския език

за̀връз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг.
1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз.
2. Завързал плод. Тези чушки имат много малко завръз.

Грешни изписвания (2)

  • заврас
  • завръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зав-ръз
непълен член зав-ръ-за
пълен член зав-ръ-зът
мн.ч. зав-ръ-зи
членувано зав-ръ-зи-те
бройна форма зав-ръ-за
звателна форма