завишаване

Речник на българския език

завиша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • завешаване
  • завешавани
  • завешавъне
  • завешавъни
  • завишавани
  • завишавъне
  • завишавъни
  • зъвешаване
  • зъвешавани
  • зъвешавъне
  • зъвешавъни
  • зъвишаване
  • зъвишавани
  • зъвишавъне
  • зъвишавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ви-ша-ва-не
членувано за-ви-ша-ва-не-то
мн.ч. за-ви-ша-ва-ния
членувано за-ви-ша-ва-ни-я-та