завещателка

Речник на българския език

завеща̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. завеща̀телки, ж. Жена завещател.

Грешни изписвания (15)

  • завещателкъ
  • завещатилка
  • завещатилкъ
  • завищателка
  • завищателкъ
  • завищатилка
  • завищатилкъ
  • зъвещателка
  • зъвещателкъ
  • зъвещатилка
  • зъвещатилкъ
  • зъвищателка
  • зъвищателкъ
  • зъвищатилка
  • зъвищатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ве-ща-тел-ка
членувано за-ве-ща-тел-ка-та
мн.ч. за-ве-ща-тел-ки
членувано за-ве-ща-тел-ки-те
звателна форма