завещателен

Речник на българския език

завеща̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

завеща̀телна, завеща̀телно, мн. завеща̀телни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.

Грешни изписвания (15)

  • завещателин
  • завещатилен
  • завещатилин
  • завищателен
  • завищателин
  • завищатилен
  • завищатилин
  • зъвещателен
  • зъвещателин
  • зъвещатилен
  • зъвещатилин
  • зъвищателен
  • зъвищателин
  • зъвищатилен
  • зъвищатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ве-ща-те-лен
непълен член за-ве-ща-тел-ния
пълен член за-ве-ща-тел-ни-ят
ж. р. за-ве-ща-тел-на
членувано за-ве-ща-тел-на-та
ср. р. за-ве-ща-тел-но
членувано за-ве-ща-тел-но-то
мн. ч. за-ве-ща-тел-ни
членувано за-ве-ща-тел-ни-те