завера

Речник на българския език

завѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. ист.
1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.
Велчова завера. — Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство.

Грешни изписвания (3)

  • заверъ
  • зъвера
  • зъверъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ве-ра
членувано за-ве-ра-та
мн.ч. за-ве-ри
членувано за-ве-ри-те
звателна форма