заварка

Речник на българския език

1. зава̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зава̀рки, ж.
1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка.
2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварката почти не личи.
3. Материал, с който се заварява. Алуминиева заварка.
прил. зава̀ръчен, зава̀ръчна, зава̀ръчно, мн. зава̀ръчни.

Грешни изписвания (3)

  • заваркъ
  • зъварка
  • зъваркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вар-ка
членувано за-вар-ка-та
мн.ч. за-вар-ки
членувано за-вар-ки-те
звателна форма

2. заварка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заварка е производна форма на заваркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. заварка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заварка е производна форма на заваркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. заварка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заварка е производна форма на заваркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).