заварен

Речник на българския език

1. зава̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зава̀рена, зава̀рено, мн. зава̀рени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • Заварено положение. Спец. Фактическо ползване на някакво право, което при известни случаи се узаконява.

Грешни изписвания (3)

  • заварин
  • зъварен
  • зъварин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ва-рен
непълен член за-ва-ре-ния
пълен член за-ва-ре-ни-ят
ж. р. за-ва-ре-на
членувано за-ва-ре-на-та
ср. р. за-ва-ре-но
членувано за-ва-ре-но-то
мн. ч. за-ва-ре-ни
членувано за-ва-ре-ни-те

2. заварен — мин. страд. прич. м. р.

заварен е производна форма на заваря (мин. страд. прич. м. р.).

3. заварен — мин. страд. прич. м. р.

заварен е производна форма на заваря (мин. страд. прич. м. р.).