забълвам

Речник на българския език

забълвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-вам за-бъл-ва-ме
2 лице за-бъл-ваш за-бъл-ва-те
3 лице за-бъл-ва за-бъл-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-вах за-бъл-вах-ме
2 лице за-бъл-ва за-бъл-вах-те
3 лице за-бъл-ва за-бъл-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-вах за-бъл-вах-ме
2 лице за-бъл-ва-ше за-бъл-вах-те
3 лице за-бъл-ва-ше за-бъл-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълвал съм забълвала съм забълвало съм забълвали сме
2 лице забълвал си забълвала си забълвало си забълвали сте
3 лице забълвал е забълвала е забълвало е забълвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забълвал бях забълвала бях забълвало бяхме забълвали
2 лице беше забълвал беше забълвала беше забълвало бяхте забълвали
3 лице беше забълвал беше забълвала беше забълвало бяха забълвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забълвам ще забълваме
2 лице ще забълваш ще забълвате
3 лице ще забълва ще забълват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забълвал ще съм забълвала ще съм забълвало ще сме забълвали
2 лице ще си забълвал ще си забълвала ще си забълвало ще сте забълвали
3 лице ще е забълвал ще е забълвала ще е забълвало ще са забълвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забълвам щяхме да забълваме
2 лице щеше да забълваш щяхте да забълвате
3 лице щеше да забълва щяха да забълват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забълвал щях да съм забълвала щях да съм забълвало щяхме да сме забълвали
2 лице щеше да си забълвал щеше да си забълвала щеше да си забълвало щяхте да сте забълвали
3 лице щеше да е забълвал щеше да е забълвала щеше да е забълвало щяха да са забълвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълвал съм забълвала съм забълвало съм забълвали сме
2 лице забълвал си забълвала си забълвало си забълвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълвал съм забълвала съм забълвало съм забълвали сме
2 лице забълвал си забълвала си забълвало си забълвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забълвал била съм забълвала било съм забълвало били сме забълвали
2 лице бил си забълвал била си забълвала било си забълвало били сте забълвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забълвам щяла съм да забълвам щяло съм да забълвам щели сме да забълваме
2 лице щял си да забълваш щяла си да забълваш щяло си да забълваш щели сте да забълвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забълвал щяла съм да съм забълвала щяло съм да съм забълвало щели сме да сме забълвали
2 лице щял си да си забълвал щяла си да си забълвала щяло си да си забълвало щели сте да сте забълвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забълвал бих забълвала бих забълвало бихме забълвали
2 лице би забълвал би забълвала би забълвало бихте забълвали
3 лице би забълвал би забълвала би забълвало биха забълвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бъл-вай за-бъл-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-ван
непълен член за-бъл-ва-ния
пълен член за-бъл-ва-ни-ят
женски род за-бъл-ва-на
членувано за-бъл-ва-на-та
среден род за-бъл-ва-но
членувано за-бъл-ва-но-то
множествено число за-бъл-ва-ни
членувано за-бъл-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-вал
непълен член за-бъл-ва-лия
пълен член за-бъл-ва-ли-ят
женски род за-бъл-ва-ла
членувано за-бъл-ва-ла-та
среден род за-бъл-ва-ло
членувано за-бъл-ва-ло-то
множествено число за-бъл-ва-ли
членувано за-бъл-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-вал
женски род за-бъл-ва-ла
среден род за-бъл-ва-ло
множествено число за-бъл-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-ващ
непълен член за-бъл-ва-щия
пълен член за-бъл-ва-щи-ят
женски род за-бъл-ва-ща
членувано за-бъл-ва-ща-та
среден род за-бъл-ва-що
членувано за-бъл-ва-що-то
множествено число за-бъл-ва-щи
членувано за-бъл-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бъл-вай-ки